
- Икономика
- Редакция
- Source: Европейска комисия https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/speech_26_2426
Еврокомисарят по бюджета Пьотр Серафин заяви в реч пред Европейската сметна палата, че следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС трябва да се съсредоточи върху максимална европейска добавена стойност и защита на средствата на данъкоплатците. Той говори на конференция на ЕСП, посветена на представянето и отчетността на бъдещия бюджет, съобщи Европейската комисия.
Key facts
Какво е европейска добавена стойност?
- Пьотр Серафин, еврокомисар по бюджета, изнесе реч пред Европейската сметна палата на тема „Оформяне на следващата МФР – представяне и отчетност“.
- Комисията предлага до 150 млрд. евро за отбранителна промишленост в рамките на 7 години.
- Ако страните от НАТО в ЕС изпълнят ангажимента за 3,5% от БВП за отбрана, това би означавало разходи от около 650–700 млрд. евро годишно.
- Комисията предлага значително укрепване на Механизма за свързване на Европа.
- Предложен е Европейски фонд за конкурентоспособност, който да замени фрагментирани и припокриващи се инструменти.
Според Серафин бюджетът на ЕС трябва да прави това, което само европейски бюджет може да направи. Той даде пример с програмите „Галилео“ и „Коперник“, при които инвестицията в една обща система е по-евтина от 27 отделни национални системи и надхвърля възможностите на всяка отделна държава членка. Комисарят подчерта, че съвместните проекти ще стават все по-необходими заради промените в глобалната икономика.
По думите му най-належащите предизвикателства пред суверенитета на континента са в областта на индустриалната трансформация, отбраната, технологичната автономия и конкурентоспособността. Нито една страна в Европа не може сама да се справи с технологичната надпревара или с агресивните икономически политики на големите играчи, каза той. Защо свиването на бюджета може да е лоша новина?
Серафин повдигна и парадокса, че съкращенията в бюджета на ЕС не са непременно добра новина за европейските данъкоплатци. „Знам, че звучи парадоксално, но в крайна сметка съкращенията в бюджета на ЕС може да означават по-високи разходи за публични интервенции, защото възможностите за избягване на дублиране и за синергии се губят“, заяви еврокомисарят.
Той обясни, че обединяването на ресурси на европейско ниво помага за постигане на синергии и избягване на фрагментация и дублиране, което намалява общата сметка за данъкоплатците. Конкурентоспособност и сигурност
Според комисаря Европа не страда от липса на талант, идеи или научни постижения, а от неспособност да разширява мащаба и да се конкурира глобално с необходимата скорост и размер. Затова Комисията е предложила Европейски фонд за конкурентоспособност, който да замени фрагментирания ландшафт от припокриващи се инструменти и да привлече частно финансиране.
Що се отнася до сигурността, Серафин уточни, че бюджетът на ЕС не може и не трябва да покрива огромните инвестиции в отбрана. Той даде контекст, че ако държавите от НАТО в ЕС спазват ангажимента за 3,5% от БВП за отбрана, става дума за около 650–700 млрд. евро годишно. В бюджета на ЕС Комисията предлага значително увеличаване на разходите за отбранителна промишленост – до 150 млрд. евро за 7 години. По думите му ЕС може да действа като катализатор за по-тясно сътрудничество между отбранителните индустрии и да повиши ефективността и оперативната съвместимост. Трансгранични инвестиции и споделено управление
Като пример за ясна добавена стойност Серафин посочи трансграничните инвестиции – енергийни междусистемни връзки, транспортни коридори и военна мобилност. Те не могат да бъдат проектирани ефективно в национални граници, тъй като целта им е да свързват Европа, и често не се осъществяват без подкрепата на ЕС. Затова Комисията предлага значително укрепване на Механизма за свързване на Европа.
Комисарят обърна внимание и на споделеното управление. Националните и регионалните партньорски планове няма да бъдат позволени като форма на ренационализация на европейските политики, а целта е държавите и регионите да бъдат подготвени да допринасят за общите европейски предизвикателства при зачитане на спецификите на съществуващите политики. За целта ще има ясна европейска референтна рамка. Какво следва?
Речта е част от дебата около предложението на Комисията за следващата МФР, която трябва да отрази геополитическата нестабилност, заплахите за сигурността и бързите технологични промени. Серафин отбеляза, че намирането на необходимите приходи е трудно, тъй като националните фискални позиции са напрегнати, а съгласуването на нови собствени ресурси е трудна битка. Той подчерта, че защитата на парите на данъкоплатците срещу измами и нередности е общ дълг, по който не може да има компромис. Очаква се преговорите по бюджета да продължат, като Комисията ще трябва да защити предложенията си пред държавите членки и Европейския парламент.
Източник: Европейска комисия
— БВП на България нараства с 2,5% през третото тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. и с 0,6% спрямо предходното тримесечие по сезонно изгладени да
— Коефициентът на безработица в България е 3,1% през третото тримесечие на 2026 г. — с 0,3 процентни пункта по-нисък от същия период на 2025 г., сочат данни на НС
— НСИ публикува годишни данни за 2025 г.: приходите от данъци и социални осигуровки в сектор „Държавно управление“ са 35 426,86 млн. евро, като ДДС и осигурителни