Криза в кампанията на Йотова: скандал, Русия и крайнодясна вълна

2026-09-16
Бизнес
Редакция

Президентската кампания на Илияна Йотова изпадна в сериозна криза, преди дори официално да е започнала, след като скандалът с помилвания от нея наркотрафикант рецидивист — наричан от пресата българският „Ескобар" — извади наяве слабости в кандидатурата ѝ. Това пише политологът Даниел Смилов в анализ за Deutsche Welle. По думите му случаят е оголил и други проблеми, довели до изнервено интервю на Йотова пред Лора Крумова в неделя, което не е успяло да компенсира нанесените щети.

Помилването на рецидивиста

Информацията за помилвания наркотрафикант е притеснителна за Йотова, дори без да се отчита, че става дума за пет донякъде сходни случая. Помилваният престъпник е заловен за ново наркопрестъпление, за което и в момента е разследван. Той е бил помилван по медицински съображения, като констатацията е била, че едва ли не е безнадеждно обездвижен и на смъртно легло. Оказало се е невярно. Казусът е особено неприятен, защото към момента на помилването престъпникът отдавна не е бил в затвора — тоест не е имало реални хуманни причини за акта. С помилването е опростен остатък от присъдата, което е най-малкото подозрително за престъпление от такъв характер.

Смилов отбелязва, че това е било известно и преди, но сега се изважда на преден план, защото Йотова вече е президент и кандидатства за нов пълен мандат. С претенциите за нови правомощия идват и много по-високи изисквания за личностен интегритет. Конкретното помилване е сериозен удар по репутацията ѝ и въпросът дали над българския президент трябва да виси подобно клеймо трудно ще бъде заметен.

Русия не е заплаха — погрешно допускане

Вторият проблем за кампанията на Йотова е, че тя е изградена върху основното допускане, че Русия не е заплаха и не ни е враг. Това противоречи на реалността, най-малкото защото самата Русия третира България като враг и твърди непрекъснато, че воюва с НАТО, от което ние сме част. Взривовете в български военни заводи са ново доказателство за несъстоятелността на това допускане, за което и правителство, и президент в момента са със широко затворени очи. Става комично дори нежеланието да се произнесе на високо ниво името на Русия в заплашителен за България контекст.

Това нежелание говори на русофилския електорат, в който се е прицелила Йотова, но става все по-неразбираемо за проевропейската част от българите, които все още са мнозинство. Особено тревожно е нежеланието на президент и правителство да се занимават с очевидната неспособност на българските служби да реагират на руската заплаха. Докато в другите страни от НАТО сравнително бързо се идентифицира руската връзка в саботажи и атентати, у нас службите и други органи работят по абсурдни версии, като отравянето на Гебрев с рукола например. Ако Йотова, а и Радев, не променят политиката и оценката си за геополитическите опасности, България ще продължи да бъде лесна мишена за руски интервенции, тероризъм, а и по-лошо.

Мир или капитулация за Украйна

Трети важен и проблематичен елемент от кампанията на Йотова е нейната и на Радев визия за мир в Украйна. Те искат прекратяване на военната, а вече и на финансовата помощ на ЕС за Украйна, което неминуемо ще доведе до нейната капитулация след близо пет години съпротива срещу агресора. Да пакетираш капитулацията на Украйна като „мир" е не само морално укоримо, но и най-вече невярно. След една украинска капитулация мирът ще бъде толкова гарантиран, колкото е бил след Мюнхен през 1938 г. или след превземането на Полша през 1939 г.: награденият агресор ще има още по-голям апетит. Никой не може да изключи такъв сценарий и е неясно защо Радев и Йотова го предлагат като най-доброто за България.

Залагане на крайнодясна вълна

Друга предпоставка в кампанията на Йотова е допускането, че Европа тръгва в крайнодясна посока, която и България трябва да следва. Радев се чувства най-близък до политици като Фицо, негови привърженици и говорители се радват на победата на „Алтернатива за Германия" на местните избори в провинцията Саксония-Анхалт и залагат на подобен развой и на други места. От БНТ бяха свалени от ефир проевропейски водещи и журналисти и започна насищане с открити симпатизанти на крайната десница в национален ефир.

Йотова рискува да стане патрон на този процес, който у нас има и реставрационен характер, защото много от крайнодесните днес са бивши комунисти и хора на ДС. Съответно продължава и описването на опозицията от крайнодясна гледна точка — с етикета „либерал" по маниера на другарите на Хитлер и Гьобелс от междувоенния период.

ГЕРБ и изборът на Гюров

ГЕРБ заемат двусмислена позиция в тези избори. От една страна, не издигнаха кандидат и Борисов се зарече, че няма да гласува за Йотова. От друга страна, ГЕРБ основно критикуват Гюров и техни представители влязоха в инициативния комитет на Йотова. Проблемът с тази разкрачена позиция е, че не може дълго да бъде удържана. Особено с яркото залитане на Йотова в проруска посока — което беше добре констатирано в интервю на бившия президент Плевнелиев по bTV — за ГЕРБ ще става трудно да бъде неутрален. Гюров от своя страна най-вероятно ще се обърне и към симпатизантите на ГЕРБ, а и на онази проевропейска част от избирателите на Радев, които сигурно не се чувстват особено удобно в момента.

Кризата в кампанията на Йотова може да бъде преодоляна по два начина. Първият е тотална медийна доминация и заглушаване на опонента. Видя се, че част от говорителите на Пеевски и на Борисов са минали на нейна страна, което създава заглушаващ опонентите шум. Но той едва ли ще бъде достатъчен, ако тенденциите се задълбочат.