КФН предлага хибриден модел за надзор и по-ранен диалог с бизнеса

• 2026-11-15
• Бизнес
• Редакция
• Source: Комисия за финансов надзор https://www.fsc.bg/kfn-s-viziya-za-moderni-pazari-garant-za-doverie-no-i-partnor-za-biznesa/

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански представи визия за модерен финансов регулатор, който освен контрол и надзор предлага партньорство на бизнеса и предвидима среда за иновации. Той говори на форума International finance insurance and legal forum 26, където очерта и бъдещите приоритети на Комисията в европейски контекст.

Key facts

Какво предлага КФН на бизнеса?

• Председателят на КФН Васил Големански изложи визията си пред International finance insurance and legal forum 26.
• КФН предлага компаниите да се консултират с регулатора преди стартирането на нова услуга или пазарна инициатива.
• Големански посочи хибридния модел като най-балансиран вариант за организиране на надзора в Европа.
• Сред приоритетите са опростяване на отчетността чрез Европейската единна точка за достъп (ESAP) и преход към по-кратък цикъл на сетълмент T+1.

Според Големански съвременният регулатор трябва да надгражда традиционните си функции по регулиране и надзор, като добави към тях партньорство с бизнеса и условия за развитие на иновации. Той подчерта, че всяка добра идея, която отговаря на законовите изисквания, трябва да получава подкрепа.

Затова от КФН виждат смисъл компаниите да могат да се консултират с регулатора още преди да въведат нова услуга или да реализират нова пазарна инициатива. Според председателя на Комисията предварителният диалог позволява потенциалните регулаторни предизвикателства да бъдат идентифицирани навреме и да се намерят работещи решения, вместо проблемите да се установяват едва след стартирането на дадена дейност. Защо европейският надзор трябва да е хибриден?

Като основно предизвикателство пред финансовите пазари Васил Големански посочи необходимостта от по-дълбока европейска интеграция. Ключовият въпрос в този процес е как да бъде организиран надзорът в Европа – чрез пълна централизация, децентрализиран модел или хибриден подход.

По думите на председателя на КФН хибридният модел изглежда най-балансираното решение. Той предвижда централизиране на надзора върху големите международни и трансгранични участници, но запазва националната компетентност по отношение на компаниите, които оперират основно на местните пазари.

Големански изрично отбеляза, че малкият развиващ се бизнес не трябва да бъде поставян на една везна с големите мултинационални компании. Това е особено важно за по-малките пазари в Европейския съюз, сред които и българският. Целта е правилата да бъдат еднакви в цяла Европа, но прилагането им да отчита пропорционално размера и риска на съответния участник, така че компаниите да работят при предвидима регулаторна среда независимо дали развиват дейност в България, Германия, Естония или Испания. Как ще се намали административната тежест?

Освен предвидима, регулаторната среда трябва да бъде опростена и олекотена, посочи председателят на КФН. В момента един и същ участник на пазара често трябва да предоставя информация на няколко институции, при различни изисквания и формати, което създава значителна административна тежест.

В тази посока се развива и Европейската единна точка за достъп (ESAP), чиято цел е да улесни достъпа до финансовата и корпоративната информация за дружествата в Европейския съюз. Сред важните проекти в тази насока е и преходът към по-кратък цикъл на сетълмент T+1.

По думите на Големански Европа трябва да ускори процесите, за да запази конкурентоспособността си спрямо други развити финансови пазари, които вече са преминали към този модел. Къде е границата между партньорство и контрол?

Председателят на КФН очерта и баланса, който определя ролята на модерния регулатор. Когато компаниите работят добросъвестно, спазват правилата и търсят устойчиви решения, регулаторът трябва да бъде техен партньор – да осигурява предвидимост, достъпност и възможност за развитие на нови инициативи.

Когато обаче правилата не се спазват, регулаторът трябва да действа решително и да използва всички предвидени в закона правомощия. Именно този баланс между контрол, доверие и партньорство е ключов за развитието на конкурентни и устойчиви финансови пазари в България и Европа, заключи Васил Големански. Какво следва

Изявленията очертават посоката, в която КФН ще работи в европейските дебати за модела на надзор, за пропорционалното прилагане на правилата спрямо малките пазари и за намаляване на отчетната тежест чрез ESAP и прехода към сетълмент T+1. Конкретни срокове и решения в тази насока не се съдържат в изявлението на председателя на Комисията.

Източник: Комисия за финансов надзор