НАТО преминава от еър полисинг към противовъздушна отбрана

НАТО преминава от еър полисинг към противовъздушна отбрана

НАТО преминава от еър полисинг към активна противовъздушна отбрана чрез новата концепция Standing Defense Plan 12000, която драстично променя правилата за използване на сила при нарушения на въздушното пространство. Това стана ясно от изказване на ген.-лейт. Джейсън Хиндс, ръководител на съюзническото въздушно командване на НАТО и на ВВС на САЩ за Европа и Африка, по време на конференцията Air, Space & Cyber Conference в Нешънъл Харбър, Мериленд. Повод за коментара му станаха поредица от инциденти, включително свалянето на неустановен дрон от съюзнически изтребители в небето на Литва на 15 септември и няколкочасова въздушна тревога в Полша ден по-късно.

Новата директива и нейният обхват

Според ген. Хиндс свалянето на дрона над Литва е поне шестият подобен инцидент, при който изтребители на НАТО са унищожили безпилотен апарат, навлязъл в съюзническото въздушно пространство. „Мисля, че имаме най-малко пет други случая, в които съюзнически нации прилагат сила във въздушното пространство, за да свалят дронове камикадзе“, отбеляза той. „Имам желание да достигнем момент, в който извършваме това ефикасно, използвайки евтини средства за прехващане, надявам се, изстрелвани от земята, а в някои случаи и от въздуха“, уточни генералът.

Новата директива Standing Defense Plan 12000 е одобрена от политическите ръководства на държавите членки по време на лидерската среща в Анкара през юли. Още през март върховният главнокомандуващ на алианса за Европа ген. Алексъс Гринкевич говори пред сенатската комисия по въоръжените сили на САЩ за преминаване към по-твърди форми при контрола на въздушното пространство. Промяната засяга и България – министърът на отбраната Димитър Стоянов обяви, че армията ще започне да следи по-изкъсо въздушното пространство, включително на ниво под 3000 метра, а бойните пилоти ще получат по-голяма автономия при решенията за неутрализиране на безпилотни летателни апарати.

От деескалация към активна отбрана

Според Хиндс с еволюцията на заплахите НАТО е „преминал от еър полисинг към противовъздушна отбрана“ поради няколко специфични причини. „Една от тях е бойната готовност. Еър полисингът е мисия за деескалиране на напрежението, която алиансът извършва от години“, разяснява той. В момента мерките за гарантиране на деескалацията преминават към активна противовъздушна отбрана. „Противовъздушната отбрана означава, че имаме правилния комплект от способности не в един, а в много домейни, за да можем да позиционираме силите на правилното място въз основа на индикации, предупреждения или реални заплахи, както видяхте снощи в небето на балтийските нации, така че да можем да реагираме решително и бързо“, каза генералът. „Тук също има ефект на възпиране. Така че ако Русия изпрати дрон камикадзе или крилата ракета, тя ще знае, че ние ще сме на правилното място, ще можем да я открием и да се защитим от нея“, допълва Хиндс.

Казано по-ясно: елементите на противовъздушната отбрана – самолети или наземни системи – се позиционират в района, където според разузнаването би могло да има проникване на противникови системи, като разполагат с правилните оръжия и оторизацията при нужда да ги използват. Това е сериозна разлика в сравнение с еър полисинга, където има дълга и по-бавна командна верига и разрешението за стрелба идва изрично и от високо политическо ниво. Това са различни правила за използване на сила, различна командна верига и съвсем друг отговор на въпроса за какво точно се изпращат бойните самолети. Така решението за прилагане на сила при нужда може да се вземе не в рамките на минути, а буквално за секунди.

Рискове от ескалация и хибридни заплахи

По-твърдият подход обаче крие риск от ескалация дори при използване на прийомите на хибридната война, които размиват границите между мира и прекия военен сблъсък. Макар да са под нивото на въоръжения конфликт, настоящите руски активности потенциално увеличават риска да прераснат в нещо повече при грешни сметки. „Рискът от хибридната дейност от моя гледна точка е, че може да доведе до ескалация и това е моментът, където се надявам отново да се върнем към възпирането“, предупреждава генералът.

„Не знам какво става в главата на Путин или неговите полеви командири във връзка с тези еднопосочни атакуващи дронове или дори крилати ракети, каквито видяхме да навлизат в полското въздушно пространство само преди няколко месеца. През юли имахме крилата ракета AS-23, която прелетя през небето в Полша“, продължава ген. Хиндс. Той добавя, че независимо че не знае отговора на въпроса „защо виждаме нахлуване на дронове над Литва“, той е получил нареждане от върховния главнокомандващ на НАТО ген. Гринкевич „да приложи в пълна степен мерките за увеличена бдителност EVA Eastern Sentry, а в момента и по Standing Defense Plan 12000, който дава на съюзническите нации способностите, от които те се нуждаят, за да защитават въздушното си пространство както срещу атакуващи дронове като този от вторник през нощта, така и срещу крилати ракети“.

EVA Eastern Sentry е мисия на НАТО, която действа от септември миналата година, когато безпрецедентен брой руски дронове за първи път нарушиха въздушното пространство на алианса. В контекста на новите мерки евтините боеприпаси за борба с дронове APKWS вече многократно са използвани на щатските изтребители F-15 и F-16, а от май се тестват и на британски бойни самолети Eurofighter Typhoon. За България, която е източнофлангова държава на НАТО, преминаването към противовъздушна отбрана означава по-голяма автономия на пилотите и по-бърза реакция при нарушения, но също така и повишена отговорност в условия на засилени хибридни заплахи. Очаква се новата директива да продължи да се прилага постепенно, като съюзниците ще адаптират способностите си към новите изисквания, а възпиращият ефект ще бъде тестван в реално време на източния фланг.

Още новини

Sitemap