Парламентът прие промени в Закона за енергията от възобновяеми източници

• 2026-11-07
• Енергетика
• Редакция
• Source: Министерство на икономиката и индустрията https://me.government.bg/news/narodnoto-sabranie-prie-na-vtoro-chetene-izmeneniyata-i-dopalneniyata-v-zakona-za-energiyata-ot-vazobnovyaemi-iztochnici-3955.html

Народното събрание прие на второ четене изменения и допълнения в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които българското законодателство се привежда в съответствие с Директива (ЕС) 2023/2413. Промените, предложени от Министерството на енергетиката и от народни представители, имат за основна цел насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници, като същевременно запазват в пълна степен действащите екологични изисквания и процедури.

Key facts

Какви мерки предвижда законът

• Народното събрание прие на второ четене измененията и допълненията в Закона за енергията от възобновяеми източници.
• С новите текстове се транспонират изисквания на Директива (ЕС) 2023/2413 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.
• Промените създават условия за постигане на целта за климатична неутралност в ЕС до 2050 г. и за намаляване на нетните емисии парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо равнищата от 1990 г.
• При определянето на приоритетните зони за производство на електрическа енергия от вятър се изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа, миграционните маршрути на птици, горски и трайно затревени територии.

Според приетите текстове законът предвижда и конкретни мерки за постигане на поставените цели. Сред тях са въвеждането на технически правила и норми при проектирането и строителството на сградите, както и мерки за подпомагане на бизнеса.

Част от новите разпоредби са и мерките за насърчаване на производството на топлинна енергия от възобновяеми източници. В закона е включен и механизъм за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в транспорта. Променят ли се екологичните изисквания

Със законопроекта не се променят екологичните изисквания и процедури, определени със Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. Това е изрично посочено в мотивите към приетите изменения.

Запазват се и правилата за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. Законът не променя и ограниченията, свързани с промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и тяхната категоризация. Къде няма да се изграждат вятърни мощности

При определянето на приоритетните зони за производство на електрическа енергия от вятър се изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа. Извън тези зони остават и установените миграционни маршрути на птици, както и горски и трайно затревени територии.

Така новите текстове очертават рамката за планиране на вятърни проекти, без да отстъпват от изискванията за опазване на околната среда. Каква е връзката с целите на ЕС

Чрез адаптиране на правната рамка измененията създават условия за постигане на целта за неутралност по отношение на климата в Европейския съюз до 2050 г. Заложена е и междинна цел за намаляване на нетните емисии парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.

В текста на документа се посочва още, че е предвиден доклад и инвентаризация на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2024/1787 на Европейския парламент и на Съвета. Какво следва

След приемането на второ четене промените в Закона за енергията от възобновяеми източници са в края на парламентарната процедура. Прилагането на новите разпоредби ще зависи от адаптирането на подзаконовата уредба и на административните процедури, свързани с издаването на разрешения и определянето на приоритетните зони за възобновяема енергия.

Източник: Министерство на икономиката и индустрията