Русия заменя "Геран-2" с реактивните "Геран-4" и "Геран-5"

2026-09-16
Бизнес
Редакция

Русия започна да заменя по-бавните дронове "Геран-2" с новите модели с реактивен двигател "Геран-4" и "Геран-5", които развиват значително по-висока скорост и са по-трудни за прехващане. Промяната, започнала през изминалата година, принуждава Украйна, а все повече и НАТО, да преосмислят заплахата от удари с дронове, съобщава Capital.bg.

От бавно оръжие към ракета-дрон

Преди четиринадесет месеца арсеналът на Русия за удари на далечно разстояние срещу Украйна се състоеше предимно от "Геран-2" – бавно движещо се оръжие, което де факто беше местно произведено копие на иранския Shahed-136. Той развиваше скорост от около 180 км/ч, а украинските противовъздушни сили се научиха да го свалят с лекота – процентът на прехванатите дронове от 90 се превърна в рутина.

Тази промяна се осъществява чрез два нови модела – "Геран-4" и "Геран-5" – произлезли от една и съща линия на конструкции, но силно различаващи се по форма и философия.

"Геран-4" запазва разпознаваемия силует с делтавидно крило на предшествениците си, но укрепва конструкцията, изтънява краищата на крилото и заменя стария бутален двигател с китайски турбореактивен двигател, осигуряващ до 200 килограма тяга – приблизително двойно повече от мощността на Telefly JT80, използван при "Геран-3". Това подобрение повишава крейсерската скорост до 350-500 км/ч, с обявен обхват между 550 и 960 километра и полезен товар до 50 килограма.

"Геран-5" напълно се отказва от формата на "Шахед". Въз основа на по-стария ирански проект "Карар", той има тръбен фюзелаж от въглеродни влакна, прави крила и конвенционална опашка – профил, който анализаторите вече сравняват директно с компактна крилата ракета, а не с безпилотен самолет с дълго време на престой. С тегло при излитане от около 850 килограма и задвижван от китайски турбореактивен двигател Telefly TF-TJ2000A, развиващ тяга от около 1960 нютона, той може да достигне скорост от 450-600 км/ч, да нанася удари на разстояния, приближаващи се до 1000 километра, и да пренася 90-килограмова бойна глава. Украински официални лица го описват като отговора на Москва на украинския "Пекло", който е с реактивно задвижване.

Доктринални последици и прехващане

Доктриналните последици от тези промени са вероятно по-значими от самите технически характеристики. По-старите модели "Геран" летят ниско, за да избегнат радарите, и разчитаха на GPS насочване, уязвимо за украинските смущения. Новите модели летят на височина до седем километра, над ефективния таван на много мобилни екипи за противовъздушна отбрана и евтини дронове-прехващачи от първо поколение, като в същото време разполагат с термовизионно изображение, корекция на полета с помощта на изкуствен интелект и укрепени антени, устойчиви на смущения. Резултатът, според украинските ВВС, е, че процентът на прехващане на "Геран" с реактивен двигател е спаднал до около 60%.

Икономика на насищането и производство

Първоначално Русия плащаше на Иран около 193 хил. долара за всеки внесен комплект "Шахед-136" по силата на споразумение от 2022 г. на стойност около 1.75 млрд. долара, чиято цел беше да се локализира поне 90% от производството и да се изработят 6000 бройки в страната. Локализацията свали себестойността на единица продукция в Русия, а по-нататъшни технологични усъвършенствания – включително компоненти за турбините, изработени на 3D принтер – според The Economist са намалили производствените разходи още веднъж наполовина, до приблизително 50 000 - 70 000 долара на дрон с реактивен двигател.

Сега се смята, че Русия произвежда около 3000 бройки "Геран-4/5" месечно, наред с продължаващото производство на по-стария модел "Геран-2", в Специалната икономическа зона "Алабуга" в Татарстан. Спътникови снимки, анализирани от украински източници, показват пет нови производствени халета в процес на строителство в обекта в Татарстан, което подсказва, че Москва очаква да поддържа или увеличи производството на дронове, вместо да разглежда "Геран-4/5" като временно военно решение.

Самата история на завода е показателна: репортаж на CNN от края на 2024 г. описва работна сила, съставена отчасти от руски тийнейджъри, участващи в професионални програми, и наети африкански жени, наред с компоненти, внасяни от поне 34 китайски фирми по договори на стойност около 96 милиона долара.

Китайските следи, които официално се отричат

Пекин многократно е отричал, че доставя смъртоносни оръжия на която и да е от страните във войната, но съвместно разследване на Politico и Telegraph, основано на вътрешни руски транспортни и митнически документи, установи, че китайската държавна компания Jilin Chemical Fiber Group е изпратила 46 тона прекурсор на полиакрилонитрил – суровината, използвана за производството на въглеродни влакна с военно предназначение – директно до "Алабуга-Волокно", подложена на санкции дъщерна компания на отдела за съвременни материали на "Росатом", UMATEX. Пратката, прикрита под граждански митнически код, който обикновено се използва за найлонови или полиестерни влакна, е достатъчно голяма, за да се произведат компоненти за корпуса на около 1300 дрона.

Това не е единичен случай. Отделен анализ на базирания в Киев аналитичен център Frontelligence Insight установи, че "Алабуга" разчита на Китай за поне 41 различни компонента, използвани в производството. Данни на Института в Кил сочат, че общият дял на Китай в компонентите, поддържащи военнопромишлената база на Русия, надхвърля 60%.

Перспектива пред Украйна и НАТО

Украйна ускорява разработването на реактивни прехващачи, а новият тип дронове вече застрашават и въздушното пространство на НАТО. За българските читатели това развитие е от значение, тъй като засилването на руските далекобойни способности може да повлияе на сигурността в Черноморския регион и да наложи преоценка на противовъздушната отбрана на източния фланг на Алианса. В бъдеще очакванията са Москва да продължи да увеличава производството на реактивни дронове, което ще задълбочи надпреварата между руските ударни средства и украинските и натовските системи за прехващане.