Скъпият дизел и обърканата политика на компенсациите

2026-09-19
Бизнес
Редакция

Правителството на Румен Радев обяви пакет от компенсации за скъпите горива, включващ еднократни 50 евро за над половин милион души, помощи за отделни сектори и премахване на акциза върху пропан-бутана. Мярката идва на фона на рекордно високи цени на дизела и бензина, но според анализ на „Капитал“ тя не адресира основния проблем – растящата зависимост от петролни горива и неефективното разпределение на публичния ресурс.

Цените на дизела и бензина

Към момента дизелът у нас струва около 1.94 евро за литър, бензинът А95 – 1.67 евро, докато пропан-бутанът (LPG) е около 0.68 евро за литър. По данни на Fuelo дизелът и бензинът са на най-високите си нива за последните години, докато LPG е доста под пика си от пролетта. Въпреки това правителството намалява акциза именно върху най-евтиното от основните горива, което се използва от сравнително малка ниша – главно таксиметровия бранш. Според Eurostat през 2024 г. автомобилите с газови уредби са 12.5% от леките коли в България. Така се получава парадокс: държавата облекчава данъка върху горивото с най-малко потребители, докато най-силният натиск е при дизела, използван от товарния транспорт, който пренася по-високата цена към почти всички сектори на икономиката.

Компенсации без връзка с потреблението

Пакетът включва еднократна помощ от 50 евро на човек, която не е обвързана с притежаването на автомобил. Според анализа това не е мярка, която намалява цената или търсенето на горива, а по-скоро социална помощ за домакинства с ниски доходи. Подобна е логиката и при компенсацията за литър дизел – част от увеличението се поема от бюджета, но изразходваното количество гориво остава същото. Така публичният ресурс не променя поведението на потребителите, а само смекчава финансовия удар.

Алтернативи: обществен транспорт и електрификация

Вместо да се компенсира вече изгореното гориво, може да се мисли за подкрепа на пътувания, които не изискват покупка на дизел или бензин. Един месец безплатен градски транспорт например би дал пряко облекчение на много повече ежедневни пътувания. Хората с месечни и годишни карти могат да получат удължаване, а шофьорите, които ползват кола за работа, биха могли да се замислят да се откажат, докато горивата са скъпи. Подобен механизъм може да се приложи и при БДЖ и междуградските автобуси чрез компенсация срещу запазване или временно намаляване на билетите. Международната агенция по енергетика (IEA) в актуалния си доклад за петролния шок изрично посочва намаляването или премахването на цената на обществения транспорт като инструмент и оценява, че преминаването от автомобили към автобуси и влакове може да намали националното потребление на петрол от леките коли с около 1-3% в зависимост от транспортната система на конкретната държава.

Помощи за земеделците – трети път

Подкрепа заради скъпите горива ще получат и земеделците, обяви ресорният министър Абровски. Става дума за 100 млн. евро от общо 170 млн. евро, заложени в бюджета за 2026 г. като „иранска помощ“ за бранша. Изчисленията показват отстъпка от около 44 цента за литър гориво. Това е трета помощ за сектора по линия на горивата за 2026 г. Всяка година държавата покрива 100 млн. лв. (за тази година 51 млн. евро) по схемата за държавна помощ като отстъпка от акциза на газьола. В последните две години тя бе около 42 ст./л, тази година се очертава да е около 21 цента/л. Освен това през пролетта по същата линия земеделците получиха екстра отстъпки на обща сума 21 млн. евро, или около 9 евроцента/л. Така общата сума по линия на горивото за сектора тази година достига 171 млн. евро, а отстъпката кумулативно е около 74 евроцента за литър. Тази помощ обаче не е еднаква за всички – най-много гориво се използва в растениевъдството, особено при едрото зърнопроизводство, където годишният разход на едно голямо стопанство от 10 хил. дка достига стотици хиляди литри, а облекченията са пропорционално по-големи.

Дългосрочната зависимост остава

Анализът подчертава, че всеки следващ петролен шок ще поставя България пред същия проблем, докато транспортът остава почти изцяло зависим от бензин и дизел. Китай вече показва какво означава бързата електрификация: според IEA електромобилите там са изместили около 1 млн. барела петрол дневно през 2025 г., а над половината от новите автомобили вече са електрически. Това очевидно не може да се случи за няколко месеца в България, но данъчната политика може да бъде използвана така, че постепенно да улеснява замяната на автомобилите на бензин и дизел и публичното зареждане, вместо да продължава да субсидира петролните горива. В момента пазарната картина е по-сложна от просто по-скъп петрол – Brent остава под нивата от февруари, когато горивата у нас бяха по-евтини, Европа няма физически недостиг, но аварийните запаси са намалели, морските доставки са нарушени, а напрежението е силно при някои готови нефтопродукти. При такъв пазар значение има не само цената, но и колко гориво потребяваме – а именно тук компенсациите не променят нищо.