Евростат: България на предпоследно място в ЕС по учене през целия живот

• 2026-09-28
• Бизнес
• Редакция

През 2025 г. едва 6,1% от българите на възраст между 25 и 64 години са участвали във формално или неформално образование и обучение през последните четири седмици. Това показват нови данни на Евростат, цитирани от Mediapool, които поставят страната на предпоследно място в Европейския съюз по участие в учене през целия живот. По-нисък дял има само в Гърция – 5,2%, докато средното равнище за ЕС е 13,7%.

Дъното на класацията в ЕС

Разликата с водещите държави е драстична. В Швеция 38,2% от възрастните се обучават, в Дания – 31%, а във Финландия – 28,1%. Тези стойности са близо пет пъти по-високи от българските и очертават сериозната пропаст между България и държавите с утвърдена култура на непрекъснато обучение.

Ниското участие в обучение е особено проблемно на фона на промените на българския пазар на труда. Безработицата вече е много ниска, населението в трудоспособна възраст намалява, а работодателите все по-често се сблъскват с недостиг на подходящи кадри. Това означава, че поддържането на растеж в икономиката все по-малко ще може да разчита на включването на повече хора в заетост.

Икономически, а не само образователен проблем

Така все по-важно става повишаването на знанията и уменията на хората, които вече работят. Именно тук ниското участие в учене се превръща от образователен в икономически проблем. Технологичната промяна, дигитализацията и навлизането на изкуствения интелект променят задачите в много професии много по-бързо, отколкото формалната образователна система може да подготвя нови поколения работници. Затова уменията, придобити в училище или университета, все по-трудно могат да бъдат достатъчни за цялата трудова кариера.

Проблемът в България обаче не изглежда да е само в предлагането на курсове. Анализ на ОИСР от 2026 г. показва много по-дълбока слабост – липсата на желание за учене. В България 72% от възрастните просто нямат желание да участват в обучение, без основната причина да са конкретни ограничения като цена, време или семейни ангажименти. Едва 7% са неучастващите, които искат да учат, но срещат такива практически бариери. Следователно в България не само достъпът до обучение е причина за слабото участие – ниското желание за учене също допринася. Простото финансиране на още курсове трудно може да реши проблем, ако потенциалните участници не виждат причина да се включат в тях.

Финансиране с фокус върху резултата

В същото време по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в България се провеждат мащабни обучения за придобиване на професионални и дигитални умения. Това прави още по-важен въпросът не колко хора са преминали през финансиран курс, а какъв е реалният резултат от него – придобити умения, по-добра реализация и по-висока производителност.

В тази връзка публичното финансиране трябва да се ориентира много по-силно към резултата от обучението, а не към броя преминаващи през курс. Работодателите трябва да имат по-голяма роля при определянето на съдържанието на обученията. ОИСР също препоръчва по-силното им включване в дизайна на програмите за образование и обучение на възрастни. Така връзката между придобитото умение и възможността за по-добра работа, по-висока заплата или професионално развитие става видима за самия работещ.

Промяна на нагласите – най-трудната задача

Но най-трудната задача остава промяната на нагласата, че образованието приключва с дипломата. При все по-малко хора в трудоспособна възраст България няма лукс да разчита само на нови работници. Ако броят им трудно може да расте, трябва да растат уменията им. А данните за 2025 г. показват, че точно тук България продължава да изостава.

За българските работодатели и институции това означава, че залагането единствено на количествени показатели за преминали обучения няма да реши структурния проблем. Необходими са целенасочени политики, които да направят ученето през целия живот видима и изгодна инвестиция за самите работещи – чрез по-тясна връзка с кариерното развитие и заплащането. В противен случай България рискува да остане в дъното на европейската класация и да губи конкурентоспособност в условията на бърза технологична промяна.