
- Новини
- Редакция
- Source: Европейска комисия https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/speech_26_2280
Комисарят по околна среда на Европейския съюз Джесика Розуол заяви на странично събитие на COP17 по Конвенцията за биологичното разнообразие, че светът не постига необходимите темпове и мащаб за възстановяване на деградиралите екосистеми. Тя посочи, че първият глобален преглед на Кунмин-Монреалската рамка за биологично разнообразие показва, че възстановяването е в ход, но не изпълнява Цел 2 – ефективно възстановяване на поне 30% от деградиралите сухоземни, вътрешни водни, крайбрежни и морски екосистеми до 2030 г. Според публикувания текст на речта Розуол представи и предложения „Йеревански път“ като решение на проблема. Какви са ключовите факти?
Какви са целите на ЕС?
- Европейският съюз е приел правно обвързващо Регламент за възстановяване на природата, който цели ефективни мерки върху поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС до 2030 г.
- Държавите членки в момента подават проекти на национални планове за възстановяване.
- Дания е създала фонд от близо 6 млрд. евро (5,8 млрд.) за подкрепа на промени в земеползването, включително възстановяване на торфища.
- Според Световния икономически форум повече от половината от глобалния БВП зависи от природата.
- Според Европейската централна банка почти 3 от всеки 4 европейски компании са критично зависими от поне една екосистемна услуга.
Розуол подчерта, че Регламентът за възстановяване на природата обединява различни аспекти – защита на здравата природа, намаляване на натиска върху околната среда, подпомагане на възстановяването на деградиралите екосистеми, подобряване на екологичната свързаност и подкрепа за хората, които живеят и работят в природата. Тя отбеляза, че макар изразена по различен начин, целта на ЕС е съгласувана с Цел 2 от глобалната рамка. По думите ѝ възстановяването изисква ясни ангажименти, внимателно планиране, адекватно финансиране, тясно сътрудничество и измерим напредък. Кои са примерите за успех?
Комисарят цитира примери от държави членки, които доказват, че възстановяването работи. В Белгия и Нидерландия възстановяването на влажни зони и свързването на реки е намалило риска от наводнения и е създало нови икономически възможности. В Испания и Португалия възстановяването е намалило риска от горски пожари. В Латвия възстановяването на пасища е от полза за фермерите. Други проекти са възстановили деградирали торфища, морски треви и др. Какво пречи и какво предстои?
Розуол посочи, че публичното финансиране е от съществено значение, но не може да покрие разходите, и че ЕС проучва как кредитите за природата могат да привлекат частни средства. Тя се позова на оценка на Програмата на ООН за околната среда (UNEP), според която финансирането с негативно въздействие върху природата е достигнало около 6,5 трлн. евро (7,3 трлн. долара) през 2023 г. – приблизително 30 пъти повече от инвестициите в решения, основани на природата. Тя подчерта, че постигането на целите на Глобалната рамка за биологично разнообразие изисква финансовите потоци да бъдат съобразени с развитието, щадящо природата. В заключение комисарят заяви, че ЕС е поел обвързващ ангажимент и е готов да работи с партньори по целия свят. Тя допълни, че възстановяването не е просто поставяне на амбиции, а тяхното изпълнение съвместно, с необходимото темпо и мащаб. Очаква се държавите членки да продължат да представят националните си планове за възстановяване, а Комисията ще следи напредъка чрез задълженията за мониторинг и отчетност, заложени в регламента.
Източник: Европейска комисия
— Националният статистически институт отчете дефицит от 944,4 млн. евро за сектор „Държавно управление“ през второто тримесечие на 2026 г. при приходи от 11 643,9
— Председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов и Мария Гочова от НСИ са участвали в 111-ата годишна конференция DGINS на 28-29 октомври 2026 г. в Берн, Швейцария