КФН: Жените в бордовете на публичните дружества са 29,3% при цел от 33%

2026-10-29
Новини
Редакция
Source: Комисия за финансов надзор https://www.fsc.bg/minimum-33-zheni-v-bordovete-na-vodesthite-publichni-kompanii-v-balgariya-novite-pravila-predizvikvat-promyana-v-biznesa/

Делът на жените в управителните органи на дружествата, допуснати до търговия на основния пазар в България, е 29,3% към септември 2026 г., съобщи Комисията за финансов надзор (КФН) на форума All on Board в София. Така публичните дружества остават под законовото изискване за минимум 33% представителство на по-слабо представения пол, което вече е в сила. Данните бяха представени от зам.-председателя на КФН Деница Величкова.

Key facts

Делът на жените в управителните органи на дружествата на основния пазар е 29,3% към септември 2026 г. срещу 29,4% през 2025 г., по данни на КФН.
Делът на жените на управленски позиции в България е 41,5% за 2025 г., сочат данните, цитирани от регулатора.
Изискването за минимум 33% от членовете на управителния и надзорния съвет (или съвета на директорите) е транспонирано в Закона за равнопоставеност на мъжете и жените, обнародван в Държавен вестник, бр. 88 от 25.09.2026 г.
Първото отчитане по новите правила е предвидено през 2027 г. за отчетната 2026 г., а КФН трябва да публикува първия списък на дружествата, постигнали целта, до 30 юни 2027 г.
Форумът All on Board е организиран от Българския фонд за жените в партньорство с Френския институт в България.

Какво изисква законът от компаниите

Нормативната уредба засяга публичните дружества, които не са микро-, малки или средни предприятия. Те са длъжни да въведат мерки, гарантиращи, че членовете на по-слабо представения пол заемат най-малко 33% от всички членове на управителния и надзорния съвет или на съвета на директорите. Дружествата трябва да публикуват на интернет страниците си информация за представеността на половете в ръководствата си. Ако целта от 33% не е постигната, те са задължени да оповестят и причините за това, както и предприетите мерки.

Защо броят не е достатъчен

Според участниците в панела „Кой взема решенията?“ реалният напредък не се измерва единствено с броя на жените в управителните и надзорните органи. От значение е и възможността им да влияят върху стратегическите решения и развитието на компаниите. Законодателните промени създават рамка за по-равнопоставено представителство, но промяната в управленската култура, изпълнителните позиции и начина, по който се вземат решенията, изисква повече време и последователни действия.

Деница Величкова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, обърна специално внимание на корпоративното управление и публичното оповестяване. По думите ѝ жените не трябва непрекъснато да доказват, че заслужават мястото си, и не са нужни повече жени, които просто физически заемат управленски позиции, а организации, в които лидерският потенциал на всяка жена може да се превърне в реално влияние, стратегическа стойност и устойчива промяна.

Как ще се следи изпълнението

Контролът няма да се изчерпва само с проверка на численото представителство, а ще обхваща и информацията за политиките и мерките, предприети от дружествата за постигане на съответствие. Величкова посочи значението на поканите и материалите за общите събрания на акционерите (ОСА) при избор на членове на ръководните органи. Информацията за кандидатите, техния професионален опит и квалификация подпомага акционерите при вземането на решения, а прозрачността на процеса създава условия изборът да бъде обоснован и подлежащ на оценка.

„Поканите и материалите за общите събрания на акционерите (ОСА) са особено важни при избор на членове на ръководните органи. Информацията за кандидатите, техния професионален опит и квалификация подпомага акционерите при вземането на решения. Прозрачността на този процес създава условия изборът да бъде обоснован и подлежащ на оценка. Нормативните изисквания създават конкретна информационна основа за проследяване на напредъка. Първото отчитане е предвидено през 2027 г. за отчетната 2026 г., а първият списък на дружествата, постигнали законовата цел, трябва да бъде публикуван от КФН до 30 юни 2027 г.“, заяви тя.

Рискът от формални позиции

В дискусията беше изтъкнато, че прозрачността прави промяната видима и проследима и че регулацията е катализатор, който цели да провокира промяна. Истинският успех обаче ще бъде постигнат, когато равнопоставеността се превърне в част от управленската култура. Формалното оповестяване на политики и цели не е достатъчно, ако зад него не стоят реални действия. Компаниите трябва не само да декларират намеренията си, но и да показват какви мерки предприемат, какви резултати постигат и как осигуряват равнопоставен достъп до управленски позиции, ресурси и финансови решения.

Участниците се обединиха около разбирането, че законовите изисквания трябва да бъдат инструмент за промяна, а не самоцел. От една страна, са необходими ясни правила и механизми за контрол, а от друга — компаниите трябва да изграждат устойчива култура на отчетност, прозрачност и ефективно лидерство. Беше отбелязана и ролята на пазара като фактор, който оценява поведението на компаниите и способността им да привличат инвеститорски интерес. Като важен акцент беше посочен и рискът от създаване на формални управленски позиции, които покриват определени показатели, без да осигуряват реално участие във вземането на решения. Според дискусията не е достатъчно жените просто да бъдат насърчавани да успяват — необходимо е да участват и в разпределянето на ресурсите, капитала и възможностите, заради което равнопоставеността трябва да се разглежда и през достъпа до позициите, на които се вземат ключовите решения.

Какво следва

Следващият ключов етап е отчитането през 2027 г. за отчетната 2026 г., когато дружествата ще трябва да покажат дали покриват законовата цел от 33%. До 30 юни 2027 г. КФН трябва да публикува първия списък на дружествата, постигнали изискването, което ще даде първа публична картина на ефекта от новите правила върху бордовете на българските публични компании.

Източник: Комисия за финансов надзор