Жан Фуко: От махалото до жироскопа – как е доказал въртенето на Земята

• 2026-09-25
• Новини
• Редакция

На 18 септември 1819 г. е роден Жан Бернар Леон Фуко – френски физик, оставил трайна следа в науката с експерименталното доказателство за въртенето на Земята и редица открития в оптиката и механиката. Той е член на Парижката академия на науките и чуждестранен член на Кралското общество в Лондон. Макар да е най-известен с махалото, носещо неговото име, изследванията му обхващат още измерване скоростта на светлината, откриване на вихровите токове и създаване на първия жироскоп.

Точно измерване на скоростта на светлината

През 1850 г. Фуко определя скоростта на светлината във въздуха на 298 000 км/с ±500 км/с – стойност, която е с 10 000 км/с по-ниска от предишните измервания на други учени и се доближава максимално до реалната. Той първи доказва, че светлината се движи по-бавно във вода, отколкото във въздух. Това изследване опровергава корпускуларната теория, според която светлината се състои само от частици, и дава силен аргумент в полза на вълновата ѝ природа. Днес знаем, че светлината проявява както вълнови, така и корпускулярни свойства – корпускулярно-вълнов дуализъм.

Откриване на вихровите токове

Фуко открива индуцираните вихрови токове, наричани още токове на Фуко. Това са затворени електрически токове, възникващи в масивни проводници при промяна на магнитното поле. Те протичат по затворени пътища в метала и винаги противодействат на промяната, която ги е създала, което води до силно нагряване. Днес този принцип се използва в индукционните печки, където дъното на съда се нагрява бързо чрез променливо магнитно поле.

Жироскопът – революция в навигацията

През 1852 г. Фуко създава устройство, което поддържа ориентация в пространството независимо от въртенето на Земята – жироскопът. Това изобретение става основа за съвременните навигационни системи и позволява стабилизиране на самолети, кораби и космически кораби.

Махалото на Фуко и доказателството за въртенето на Земята

През 1851 г. Фуко провежда експеримент първо в Парижката обсерватория, а след това в Парижкия Пантеон. Той използва тежко, дълго и бавно махало – тежка топка, окачена на стоманена тел от тавана. Равнината на трептене на топката се завърта спрямо ориентирите на Земята, което доказва нейното въртене около оста. Ако Земята не се въртеше, махалото нямаше да показва промяна в равнината на трептене.

Значение и бъдещи перспективи

Откритията на Фуко продължават да влияят върху съвременната наука и технологии. Принципите на махалото се използват в геофизиката за изследване на земната ротация, а жироскопите са в основата на инерциалните навигационни системи. Вихровите токове намират приложение в индустрията и транспорта. Макар постиженията му да са от 19 век, те остават актуални и днес, като вдъхновяват нови поколения изследователи.