Изкуственият интелект реши задача от около век, математиците с екзистенциална криза

• 2026-09-21
• Бизнес
• Редакция

Изкуственият интелект предизвика сериозни трусове в света на математиката, след като модел на OpenAI успя да реши важна задача, датираща от около век. Новината разбуни научната общност и повдигна въпроси за ролята на математиците в бъдещите изследвания, предаде АФП.

Решение на вековен проблем

В началото на септември една от най-съвременните ИИ системи на OpenAI успя за по-малко от четири дни да реши задача от системата уравнения на Навие-Стокс, формулирани още през 1845 г. Поколения математици са търсили решението на този проблем, който е сред най-големите предизвикателства в математиката и физиката.

Терънс Тао, носител на Фийлдсов медал от 2006 г. и един от най-влиятелните математици в света, описа пред АФП състоянието си като „напълно разтърсен от екзистенциална криза в моята професионална област“. Фийлдсовият медал се смята за еквивалент на Нобеловата награда по математика.

Екзистенциална криза сред математиците

Стивън Строгац, професор в университета „Корнел“, смята, че ако ИИ се насочи към въпросите, които вълнуват изследователите, би могъл лесно да решава и техните задачи. Бразилецът Антонио Ауфингер, професор по математика в университета „Нортуестърн“, отбелязва, че още преди година моделите с изкуствен интелект „постоянно имаха халюцинации“ при разсъждения, дори и най-напредналите. „Днес изкуственият интелект може да създаде дълги вериги от аргументи“, без да се отклонява от темата, казва той.

Макар изследователите отдавна да разчитат на тази технология, подходът на OpenAI се различава с това, че разчита на изкуствения интелект. През януари Илън Мъск прогнозира, че математиката ще бъде „разбита“ от изкуствения интелект в рамките на една година. „Математиката ще се превърне в нещо изключително банално за ИИ“, каза тогава шефът на xAI, която вече се нарича SpaceXAI, припомня АФП.

Въпроси за плагиатство и креативност

Бенджамин Антио, професор по математика в университета „Нортуестърн“, се определя като „шокиран и изумен“, но отбелязва, че изкуственият интелект на OpenAI не е започнал от нулата, а „е следвал стъпките на други математици, които от години разработват този подход за задачата“. В конкретния случай става дума основно за двама испански изследователи, вдъхновили работата и на Тристан Бъкмастър и Левент Алпьоге. Те твърдят, че са се доближили до решението преди OpenAI и повдигат въпроса за евентуално плагиатство на разработките им, което калифорнийският стартъп отрича.

Мохамед Абузаид, професор в Станфордския университет, смята, че „разширява се спектърът на това, което можем да докажем, но не се увеличава обхватът на идеите, които можем да изследваме“. „Не се наблюдава повишаване на креативността, която да доведе до новости в математиката“, добавя той.

Различни подходи и бъдещето на математиката

Анима Анандкумар, професор в Калифорнийския технологичен институт, чиято работа е между математиката и изкуствения интелект, успява заедно с екипа си да реши опростена форма на уравненията на Навие-Стокс, наречена уравнения на Ойлер, благодарение на модел на изкуствен интелект, който обаче не е базиран на съществуващи вече разработки. Използваният ИИ не е подобен на тези, които стоят зад ChatGPT или Claude, а е т.нар. PINN модел (physics-informed neural network), който съчетава данни със законите на физиката. „Може да се каже, че OpenAI разчита повече на хората, отколкото ние“, обясни тя. Въпреки това „трябва да се проектира“ моделът, „да се накара да работи“, уточни изследователката. „Това изисква много креативност от хората“.

Наскоро 25 лауреати на Фийлдсовия медал предупредиха за възможен „разрушителен ефект“ на изкуствения интелект върху математическите изследвания. В социалната мрежа Mastodon Терънс Тао се застъпи за изкуствен интелект, който да служи на математиците, вместо да се опитва да ги замести. Според него за един модел е важно само постигането на целта. „Целта е постигната, задачата е решена, но липсват поуките, новите перспективи, сътрудничествата и определянето на нови цели“, отбелязва Тао.

Антонио Ауфингер допълва, че дори ако изкуственият интелект можеше да отговори на всички питания, математиците все пак биха имали важна роля, защото задачата им не е само да се разбере как да се стигне от точка А до точка Б, а да се задават въпроси, които ще помогнат на цялото общество.

Успехът на OpenAI идва на фона на засилен дебат за мястото на ИИ в науката. За България, където математическите среди са сравнително малки, но с традиции, подобни пробиви могат да окажат влияние върху изследователската политика и образованието. Очаква се темата да бъде обсъждана и на предстоящи научни форуми, а математиците ще продължат да търсят баланса между използването на ИИ и запазването на човешката креативност.