Петрова: България разширява ролята си в европейската енергийна архитектура

Петрова: България разширява ролята си в европейската енергийна архитектура

Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви на Глобалната среща на върха за иновации 2026 в София, че способността да се осигурят ресурси и инфраструктура се превръща в нов стратегически императив за държавите. Според нея регионалното сътрудничество е решаващо за справяне със съвременните предизвикателства пред енергетиката и икономиката.

Key facts

Какви рискове очерта министърът?

В изказването си Петрова акцентира върху натиска на геополитическото напрежение, прекъсванията във веригите за доставки, колебанията в цените и ускорената технологична трансформация. По думите ѝ тези фактори пряко влияят върху икономическата конкурентоспособност на държавите.

В тази среда надеждният достъп до енергия и стратегически ресурси, както и наличието на модерна инфраструктура, придобиват все по-голямо значение за националната сигурност, инвестициите и индустриалното развитие, посочи енергийният министър.

„Способността да осигурим ресурсите и инфраструктурата, от които зависи нашето развитие, е новият стратегически императив пред нас. Регионалното сътрудничество е решаващо за постигането на тези цели“, заяви Петрова на форума. Къде се позиционира България?

Според министерството страната укрепва позициите си в европейската енергийна система чрез участие в регионални инициативи с общоевропейско значение. Сред тях са Вертикалният газов коридор и електроенергийните коридори „Изток-Запад“ и „Север-Юг“.

Отделно се работи по развитието на зелени енергийни маршрути от Каспийския регион към Европа. Тези усилия разширяват възможностите за свързаност, диверсификация и сътрудничество между пазарите и създават предпоставки за по-устойчива икономическа среда, се казва в съобщението.

Петрова очерта и по-дългосрочна визия за Европа – икономика, основана на собствен технологичен капацитет, сигурен достъп до стратегически ресурси и индустрии с висока добавена стойност. За да се превърне този потенциал в реалност, по нейните думи е нужно да се погледне отвъд краткосрочните цикли и да се преодолее пропастта между научните открития и промишленото производство. Какъв е новият подход към планирането?

В панела за енергийна сигурност и независимост заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева представи новия подход на България към енергийното планиране. Той се основава на дългосрочна стратегия, комплексно моделиране и регионално партньорство.

„България въвежда нов подход към енергийното планиране – решенията да не се вземат на парче, а в рамките на дългосрочна енергийна стратегия, подкрепена от комплексно моделиране на цялата енергийна система при различни сценарии“, заяви Ганчева.

По думите ѝ така ще може да се оценяват едновременно сигурността на доставките, достъпността на енергията, конкурентоспособността и целите за декарбонизация. Тя подчерта още, че националното планиране трябва да бъде свързано с инфраструктурата, ресурсите и развитието на съседните държави, защото регионалното партньорство е ключово условие за енергийна сигурност и устойчивост. Какво следва?

В съобщението се посочва, че е подготвен доклад и инвентаризация на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2024/1787 на Европейския парламент и на Съвета. Документът е част от ангажиментите на страната по европейската рамка за енергийна сигурност и ще бъде от значение за следващите стъпки в националното планиране и за координацията със съседните държави.

Източник: Министерство на икономиката и индустрията

Още новини

Sitemap