Петрова: Регионалното партньорство е гръбнакът на енергийната сигурност в Югоизточна Евр…

• 2026-10-25
• Енергетика
• Редакция
• Source: Министерство на икономиката и индустрията https://me.government.bg/news/iva-petrova-silnoto-regionalno-partnyorstvo-shte-bade-grabnakat-za-sigurnostta-v-cyala-yugoiztochna-evropa-3938.html

Министърът на енергетиката Ива Петрова заяви в Атина, че силното регионално партньорство ще бъде гръбнакът за сигурността в цяла Югоизточна Европа, и посочи Вертикалния газов коридор, електроенергийния коридор Изток-Запад, проекта Gregy и водородния интерконектор между Гърция и България като примери за такова сътрудничество. Това се съобщава в официално съобщение на Министерството на енергетиката, разпространено във връзка с участието на Петрова в Circular Gaia Symposium в гръцката столица.

Key facts

• Министърът на енергетиката Ива Петрова говори на Circular Gaia Symposium в Атина, Гърция.
• Инвестициите в българския участък от Вертикалния газов коридор са почти завършени, а участъкът към Гърция вече е в експлоатация.
• Участъкът към Румъния трябва да бъде въведен в експлоатация до края на годината.
• Електроенергийният коридор Изток-Запад ще добави 2000 мегавата трансграничен обмен на зелена електроенергия.
• Българският и гръцкият участък на водородния интерконектор са включени в списъка на проектите от общ интерес и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз.

Какво каза министърът за енергийната сигурност?

Според Петрова гарантирането на енергийната сигурност в настоящата геополитическа обстановка е основно изпитание и означава сигурни, но и достъпни енергийни доставки за гражданите и икономиката. За постигането на тази цел са необходими инфраструктура и силно регионално сътрудничество.

Тя определи Вертикалния газов коридор не просто като инфраструктура, а като пример за партньорство между държавите от региона с ключова роля за енергийната сигурност. По думите ѝ коридорът осигурява стратегическо предимство и политическо лидерство на региона в контекста на диверсификацията на доставките.

Министърът посочи, че България винаги е била активна и е движеща сила за развитието на Вертикалния газов коридор. Инвестициите в българския участък са почти завършени, участъкът към Гърция е въведен в експлоатация, а малка част от инвестициите ще бъдат завършени в началото на следващата година, което ще увеличи още повече входния капацитет от Гърция и изходния към Северна Македония.

Кои проекти бяха посочени като пример?

По отношение на участъка към Румъния Петрова заяви, че той трябва да бъде въведен в експлоатация до края на годината. Тя добави, че ICGB работи и по разширяването на капацитета си, и подчерта значението инфраструктурата да бъде завършена навреме, тъй като навлизаме в последната година от плана REPowerEU.

Според нея регионът разполага с всички предимства, за да се превърне във входна точка за алтернативни доставки на газ от надеждни доставчици. Тя акцентира и върху електроенергийния коридор Изток-Запад – инициатива, обединяваща държавите по трасето през Турция, България, Гърция и Западните Балкани до Италия. По думите ѝ проектът има потенциал да промени начина, по който регионът използва енергията от възобновяеми източници, и ще надгради капацитета за трансграничен обмен на зелена електроенергия с нови 2000 мегавата.

Министърът посочи и проекта за водороден интерконектор между Гърция и България като приоритетен за двете държави и един от ключовите примери за регионално партньорство. Благодарение на координираните усилия на „Булгартрансгаз“ и DESFA както българският, така и гръцкият участък бяха включени в първия списък на проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз, а през миналата година този статут бе потвърден отново от Европейската комисия.

Какво следва за декарбонизацията на индустрията?

По думите на Петрова планираната инфраструктура ще стимулира мащабното внедряване на водородни технологии в региона и ще създаде условия за значително намаляване на емисиите парникови газове и за подкрепа на енергийния преход. Това ще повиши енергийната сигурност и ще допринесе за декарбонизацията на икономиката и енергийния сектор.

Тя обърна внимание и на проектите за улавяне и съхранение на въглерод, които определи като мащабни и изискващи сериозни инвестиции. Според нея те са важна част от усилията за декарбонизация на индустрията, особено в сектори, за които няма друга опция – химическата и циментовата индустрия и металургията. Затова, по думите ѝ, е нужно да се търсят креативни решения за финансирането им, като даде пример с публично-частните партньорства като подходящ модел за реализацията им.

В съобщението на министерството се посочва още, че е публикуван доклад и инвентаризация на Република България съгласно Регламент (ЕС) 2024/1787 на Европейския парламент и Съвета. Очаква се завършването на оставащите инвестиции в българския участък от Вертикалния газов коридор в началото на следващата година, както и въвеждането в експлоатация на участъка към Румъния до края на тази година.

Източник: Министерство на икономиката и индустрията