„Петрохан“ и помилваните от Йотова: двата скандала от седмицата

• 2026-09-24
• Бизнес
• Редакция

Два вътрешнополитически скандала доминираха изминалата седмица в България – случаят „Петрохан“ и помилването на подсъдими от президента Илияна Йотова, докато на международната сцена Германия обяви мерки срещу организираната злоупотреба със социални помощи, в която участват и много българи, а Европейският съюз планира нов „Среден коридор“, който може да се превърне в златен шанс за страната ни. Това са част от акцентите в авторския нюзлетър на Александър Андреев за „Капитал“, посветен на случилото се в България и по света през изминалата седмица.

Германия затяга контрола

В четвъртък германската министърка на труда и социалните въпроси Бербел Бас представи нов правителствен план за действие срещу организираната злоупотреба със социални помощи и експлоатацията на мигранти от ЕС. Според информацията в Германия действат престъпни мрежи, които примамват социално слаби и уязвими хора, най-вече от България и Румъния, с фалшиви обещания за работа. След това ги настаняват в порутени жилища срещу високи наеми и организират източването на социални помощи, включително детски надбавки за деца, чийто крак не е стъпвал в Германия. Голяма част от тези средства всъщност постъпват в касите на самите престъпни мрежи.

Достъпът до социални помощи в Германия ще бъде контролиран много по-сериозно, което означава, че все по-многочислени измамени български граждани ще поемат към родината си. По този маршрут в обратната посока в Германия е влязло взривното вещество SEMTEX за атентатите в Лайпциг, планирани от руското военно разузнаване ГРУ. През седмицата се разбра, че експлозивът е тръгнал от Русия и е минал през България и Сърбия.

Саботажи и хибридни атаки

В самата България само в рамките на месец гръмна втори склад на оръжейната компания ЕМКО. Според собственика Емилиян Гебрев това е резултат от саботаж, докато властите отговарят уклончиво с „не знаем, ще видим“. Официална София явно не желае прибързано да сочи с пръст към Русия, където пък навярно си казват: „В България на власт са наши хора, няма страшно“.

Междувременно руските саботажи, провокации и хибридни атаки стават все по-безочливи. През седмицата руска фрегата изстреля сигнални ракети срещу датски военен хеликоптер над Балтийско море, където ден по-рано близо до полския бряг беше открит дрон, натоварен с взрив. Друг руски дрон с експлозив свалиха самолети на НАТО във вторник през нощта над Литва.

На 14 септември германската федерална прокуратура повдигна обвинение в шпионаж срещу Илона В., която подпомагала руското разузнаване, набавяла военна информация и се опитвала да получи достъп до политически фигури. В синхрон с ареста в САЩ обвиниха петима души в подготовка на убийства на опозиционери и саботажи в Европа по поръчка на руските спецслужби. Германското контраразузнаване изнесе факти за целенасочена кампания на руските служби срещу канцлера Фридрих Мерц, целяща да увеличи социалното напрежение в страната, а Deutsche Welle и други германски медии проследиха свързаностите на кубинец, организирал поредица от палежи в поне четири държави от ЕС, действайки по поръчение на руските спецслужби.

В четвъртък в Източна Полша беше обявена въздушна тревога заради руски удари близо до границата, вдигнаха се и изтребители. На 15 септември координиран саботаж парализира значителна част от железопътния транспорт в Нидерландия. Властите още не говорят публично за руска следа, но предполагат външна намеса, а експерти в страната смятат, че и тези саботажи са дело на Москва. Руското външно разузнаване ГРУ вече не си попува, а край Берлин беше открит тайник с оръжие.

Остра размяна на реплики

Как да се реагира на руската агресия, включително на зачестилите нарушения на въздушното пространство и хибридните атаки? Във връзка с този въпрос полският премиер Доналд Туск в четвъртък изрично предупреди, че съществува ясен руски план за дестабилизиране, а неговият външен министър Радослав Сикорски няколко дни по-рано коментира необичайно остро: „Ако Русия ни атакува и си свалим ръкавиците, мисля, че ще победим Русия доста бързо. Имаме съкрушително превъзходство над Русия във въздуха.“ Той, разбира се, нямаше предвид, че Полша сама би победила Русия, а просто описа хипотетична ситуация, в която на НАТО се налага да води пълномащабна отбранителна война срещу руско нападение, за разлика от сегашната ограничена реакция на западните държави.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова веднага обвини Сикорски в „мозъчна русофобия“. Още по-заплашителна беше реакцията на Николай Патрушев, съветник на Путин и бивш секретар на руския Съвет за сигурност, който заяви, че ако Полша влезе във война с Русия, полската държавност може да престане да съществува за два-три дни.

Според автора изказването на Сикорски е част от видимото втвърдяване на реториката между Москва и държавите от източния фланг на НАТО през последните дни на фона на споменатите инциденти в Полша, Литва и други европейски държави и на множащите се доказателства за руска хибридна война срещу Европа. В същото време изборите за Дума в Русия, които започнаха в четвъртък, навярно сериозно ще военизират политическия живот в страната.

На фона на тези събития България остава в центъра на две вътрешни кризи – случаят „Петрохан“ и помилванията, направени от президента Илияна Йотова, които тепърва ще предизвикват политически реакции и ще тестват устойчивостта на институциите. Междувременно новият „Среден коридор“, планиран от Европейския съюз, може да се превърне в значим геополитически и икономически шанс за страната ни, ако бъде използван стратегически.