Промените в училищния закон тръгнаха с 3-часов спор за религията

• 2026-09-24
• Бизнес
• Редакция

Образователната комисия в парламента започна в четвъртък разглеждането на 11 законопроекта за промени в училищното образование, но извънредното заседание се фокусира единствено върху въвеждането на предмета "Добродетели и религии". Дебатът продължи близо три часа и противопостави управляващи и опозиция, а Министерството на образованието обяви позиция по отделните предложения.

Три варианта и поетапно въвеждане

В началото на заседанието комисията реши да разглежда законопроектите на партиите на порции. Първо бяха обсъдени новият предмет "Добродетели и религии" и езиковата подкрепа по български език и литература, а приобщаващото образование, изкуственият интелект и останалите поправки остават за следващо заседание.

Предложения за въвеждането на предмета дойдоха от три политически сили - "Прогресивна България", ГЕРБ и "Възраждане". От "Продължаваме промяната" представиха своята идея за предмет "Добродетели и ценности".

В текстовете на "Прогресивна България" е заложено разработването на алтернативни учебни програми. Родителите и учениците ще могат да избират между "Религия - Православие", "Религия - Ислям" и "Добродетели, етика и гражданско образование". От формацията на Румен Радев предвиждат въвеждането да става последователно, като от учебната 2028/2029 г. се започне от първи клас. Дотогава ще се разработват и утвърждават учебните програми, ще се създават и одобряват учебниците и ще се квалифицират учителите.

Засега остава неясно колко ще струва новият предмет на държавата, кой ще го преподава и какво точно ще включва учебното съдържание по различните програми.

МОН застава зад управляващите

На заседанието присъства зам.-министърът на образованието Таня Панчева. Тя заяви, че ведомството е против предложението на "Продължаваме промяната", подкрепя по принцип тези на ГЕРБ и "Възраждане" и застава зад поправките на управляващите от "Прогресивна България".

По думите на Панчева предложението на "Прогресивна България" е в синхрон с визията на МОН за "подобряване на дисциплината климата в училище и създаване на цялостна система от ценности и добродетели".

Денков: риск за националната сигурност

Основното противоборство дойде с изказванията на двама бивши министри на образованието - акад. Николай Денков от "Продължаваме промяната" и Красимир Вълчев от ГЕРБ.

"Няма как да игнорираме, че с религията може да се злоупотребява. Ако искаме да възпитаваме деца, особено деца с различни религии, трябва да направим правилния избор, а правилният избор е да се обединим около това, което ще обедини и тях", каза Денков. Той даде пример със злоупотребата с източното православие в Русия и предупреди, че въвеждането на предмета ще раздели децата на религиозен принцип, а в смесените региони - и на етнически.

"Ако някой си мисли, че това е безобидно, значи просто си затваря очите", смята Денков. Според него реформата крие рискове от радикализация. "Моля ви, не го правете. Нека да приемем нещо, което ще ни обедини, вместо нещо, което ще разедини децата и създава рискове за националната сигурност и териториалната цялост на държавата", обърна се той към членовете на комисията.

По думите му, ако държавата иска да промени възпитанието на децата, пътят не минава през вероучението, а през личен пример, безплатни извънкласни занимания по спорт и изкуства и ограничаване на рисковете от наркотична и хазартна зависимост.

Вълчев: училището е най-контролираната среда

Красимир Вълчев защити противоположната теза. "Едно от най-важните неща, които можем да направим за нашите деца днес, е да усилим възпитателната функция на българското образование. Ние сме силно убедени, че те ще живеят в по-добро и по-хармонично общество, ако имаме по-силна възпитателна функция, ако имаме общи ценности, ако имаме нещо, което ни обединява и което надхвърля консуматорската култура, която в момента е доминираща", заяви той.

Според Вълчев промяната ще увеличи достъпа на децата до обучение по религия. По думите му в столицата в момента само две училища предлагат часа, макар законът да допуска това като свободно избираем предмет.

Той отхвърли опасенията от индоктриниране. "Най-малък риск от радикализация има, когато религиозната грамотност се предава в училище. Училището е най-контролираната среда в България", посочи Вълчев. По думите му полемиката се дължи на разделение по оста либерално-консервативно.

"Има крайни либерални доктрини, които смятат, че трябва да бъдат принизени всички традиционни авторитети и си водят по свой си начин война с традиционните институции. Аз в последната година и половина я почувствах. В България се води такава война, включително и срещу религията, въпреки че многократно беше казано, че тя няма да бъде задължителна", заяви Вълчев.

Църквата иска контрол върху програмите

От името на патриарх Даниил и Българската православна църква говори мелнишкият епископ и секретар на Светия синод Герасим Мелнишки. Той обяви, че църквата подкрепя въвеждането на предмета "Добродетели и религии".

По думите му "светският характер на българското образование не изисква религията да бъде изключена от училищното познание". Според духовниците новият предмет ще научи учениците да ценят неприкосновеността на човешката личност.

Църквата настоява да одобрява учебните програми и учителите по религия.

Какво следва

Разглеждането на законопроектите продължава на следващо заседание, когато комисията трябва да обсъди приобщаващото образование, изкуствения интелект и останалите поправки. Дебатът за религията в училище обаче тепърва ще се пренася в пленарна зала, ако комисията успее да излезе с общо решение. Междувременно остава открит въпросът какъв ще бъде механизмът за избор между трите програми и как ще се гарантира, че училищата в по-малките населени места ще могат да предложат всички варианти.