Русия започна тридневни парламентарни избори, Путин ги нарече барометър за подкрепата за…

• 2026-09-25
• Бизнес
• Редакция

Русия започна тридневни парламентарни избори

Русия започна в петък тридневни парламентарни избори за Държавната дума — първите от началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Президентът Владимир Путин определи вота като доказателство, че милиони руснаци подкрепят армията, воюваща в Украйна, въпреки че на повечето антивоенни кандидати не беше позволено да участват. Очаква се управляващата партия "Единна Русия" да запази доминиращото си положение в строго контролираната политическа система на страната.

Обръщение и предизборна кампания

В телевизионно обръщение преди началото на гласуването Путин заяви: "Вашият избор и вашата воля ще покажат още веднъж, че милиони хора стоят зад нашите войници, че сме единен народ, обединен от общи ценности, историческа памет и любов към родината ни, и че никой няма да успее да ни раздели или да ни сплаши." Държавната телевизия излъчи рекламен клип с руски военни командири от различни епохи, който завършва с кадри на войници, държащи националното знаме след победа в сражение в Украйна, и лозунга: "Техният глас е гласът на победата. Вашият глас е силата на Русия!" В кампанията бяха показани и частици от мощите на ръката на средновековен руски княз, спечелил победа над монголите — ход, насочен към повдигане на духа и подкрепата за продължаване на войната до победа.

Антивоенните кандидати и репресиите

Повечето антивоенни кандидати бяха изключени от листите още преди началото на гласуването в 11-те часови зони на Русия. Конституционният съд постанови миналия месец, че либералната партия "Яблоко", която се застъпва за прекратяване на огъня в Украйна, е нарушила изборните правила — твърдение, което партията отрича. Някои кандидати от "Яблоко", която традиционно получава едноцифрена подкрепа в социологическите проучвания, все пак ще се кандидатират в едномандатни избирателни райони, от които се попълват половината от 450-те места в долната камара на руския парламент.

В навечерието на гласуването Лев Шлосберг, висш функционер в "Яблоко", беше осъден на 11 години затвор за коментари относно войната. Заместник-председателят на партията Максим Круглов беше осъден на седем години затвор по подобни обвинения през юни. Дискредитирането на армията или разпространяването на това, което властите смятат за фалшиви новини за нея, се наказва с дълги срокове лишаване от свобода.

Обществено мнение и икономически натиск

Някои социологически проучвания показват, че обществената подкрепа за мирни преговори е нараснала до над 60 процента. Кремъл многократно е заявявал, че е готов да възобнови такива преговори, но ясно дава да се разбере, че докато руските войски настъпват, за да поемат контрол над останалата част от Донецката област в Източна Украйна, всяко споразумение трябва да осигури на Русия пълен контрол над цялата тази територия и че Русия иска само дългосрочно споразумение, а не прекратяване на огъня.

Гласуването се провежда в момент, когато проучванията показват, че някои руснаци са станали по-загрижени за това как конфликтът засяга живота им. Икономиката изпитва трудности и се очаква властите да използват вота, за да преценят степента на "умората на обществото от войната". Недостигът на гориво, причинен от украински удари с дронове по нефтопреработвателни обекти, разтърсва някои части на страната, а предприятията са изправени пред атаки с дронове срещу складовете си, високи лихвени проценти, недостиг на работна ръка и западните санкции. Кремъл твърди, че националното единство е от жизненоважно значение поради все по-опасните, по думите му, опити на украинските разузнавателни служби и други врагове да разпалят безредици в Русия.

Международна реакция

Група руски опозиционери към Съвета на Европа определиха вота като "едни фиктивни избори, които ще породят фалшив парламент", който не бива да бъде признат от международната общност. "Новата Държавна дума не трябва да бъде призната нито като демократично избрана, нито като легитимен представител на руския народ", призова в изявление Платформата за диалог с руските демократични сили към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), създадена през октомври 2025 г.

Европейският съюз осъди атмосферата на "систематична и институционализирана репресия", в която се произвеждат изборите. "Начинът, по който са организирани изборите за Държавната дума, подчертава продължаващото и засилващо се подкопаване на демокрацията в Русия. Руските власти продължиха да засилват систематичната и институционализирана репресия, за да изключат всяка демократична опозиционна сила", заяви пред медиите говорителят на Европейската комисия Кристиан Виганд.

Украинското външно министерство определи произвежданите от Русия "избори" във временно окупираните територии на Украйна като незаконни. "На 18–20 септември Русия ще произведе така наречените "избори" за Държавната дума на Руската федерация във временно окупираните територии на Украйна. Това е фарс, инсцениран от окупационната държава, който няма нищо общо с демократичните избори и не създава никаква правна основа за разширяване на руската юрисдикция върху която и да е част от територията на Украйна", се казва в изявлението, цитирано от Укринформ.

Очаквани резултати

Първите и частични резултати от вота се очаква да започнат да излизат в неделя в 21:00 ч. българско време, а почти окончателните резултати да бъдат обявени в понеделник. Резултатът вероятно ще бъде изтъкнат от Кремъл като доказателство за широка обществена подкрепа за политиката на Путин и по-конкретно за воденето от негова страна на най-кървавия конфликт в Европа от Втората световна война, който вече е в петата си година. За българските читатели вотът в Русия има значение и заради енергийната сигурност и икономическите връзки — страната ни остава силно зависима от руски енергийни доставки в миналото, а санкциите и нестабилността на руския пазар се отразяват косвено върху търговията и цените в региона. В следващите месеци международната общност ще следи дали Кремъл ще използва изборния резултат като мандат за по-твърда позиция в евентуални преговори или за продължаване на военните действия.