Урокът за солта: защо учебниците не свързват знанията с реалния живот

• 2026-09-22
• Бизнес
• Редакция

В учебника по химия за седми клас на дъщеря му, в урока за натриевия хлорид, има формули и теория, но липсват думите "готварска сол". Това е само един от примерите, които Ивайло Станчев дава в коментар за "Капитал", за да илюстрира пропастта между заучените формули и реалния живот. Според него училището кара децата да решават предварително подредени задачи по заучени формули, без да разпознават процедурата в реална ситуация.

Задачата със сешоара

В задача по физика се говори за сешоар с мощност 1200 вата, който работи пет минути. Вместо да се изчисли колко ток хаби и колко струва това, условието продължава с "през него преминават 1636 кулона електричен заряд". Търси се напрежението, а данните са подбрани така, че отговорът да излезе около 220 волта. Според автора упражнението няма смисъл в реалния живот, защото не показва дали по-голямата мощност винаги означава по-голям разход на ток и какво още трябва да се знае, за да се сравнят два сешоара. Формулите са нужни, за да се разбере отговорът, но поводът да ги използваш сам е пропуснат.

Домашното по литература

Колежката на автора Валерия, която е автор на темата на "Капитал" тази седмица за проблемите в образованието и резултатите от PISA, разказва за домашно от втори клас. Два часа стои пред компютъра и преписва текст за писател. На следващия ден получава отличен, но и досега се ядосва, защото е можела да изпълни съвестно задачата, без да се замисли над прочетеното и без да запомни нещо. Шестицата обаче си е там. За родителя, който вечер пита как е минало училището, всичко изглежда наред.

Какво проверява PISA

PISA проверява и способността да използваш наученото. В една от публикуваните от ОИСР примерни задачи учениците трябва да разпознаят надеждна информация за ваксините или да решат при какви условия човек може да се дехидратира и кога е критично важно да се пие вода. Научните знания са основата, върху която да направят преценка. Това са умения, от които ще имат нужда и след училище, и дават смисъл на наученото.

Реформата и учебниците

На 15 септември премиерът Румен Радев посочи като част от реформата в образованието въвеждането на по един учебник по български език и литература, българска (не каква да е друга) история и география. Според коментара самият брой учебници не обяснява защо децата се затрудняват да използват знанията си. Ограничаването на избора няма да осигури време за упражнения или помощ на изоставащите, а ще отнеме възможността на учителите да избират между различни учебници. И най-важното – когато една версия стане задължителна за всички, политическата намеса в съдържанието ѝ ще има много по-голям обхват.

Перспективата пред българското образование

Коментарът поставя въпроса защо учебниците не успяват да свържат формулите с ежедневието. Докато политиците обсъждат броя на учебниците, учителите и родителите продължават да търсят начин да направят знанията приложими. Бъдещето на образованието зависи не само от това колко учебника ще има, но и дали задачите ще помагат на децата да разпознават наученото в реалния свят.