КФН: Над 50% от осигурените в пенсионни фондове избират динамични инвестиции

• 2026-10-20
• Финанси
• Редакция
• Source: Комисия за финансов надзор https://www.fsc.bg/spestyavaniyata-na-balgarite-vse-po-chesto-se-nasochvat-kam-zastrahovki-i-investiczii/

Над половината от хората, които се интересуват от пенсионно осигуряване, избират инвестиране в динамични подфондове, съобщи заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Диана Йорданова на форума „Финанси: уравнения и решения“, организиран от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria. Данните идват от пенсионните компании и бяха представени от ръководството на регулатора в петото издание на форума.

Key facts

Какво показват данните за пенсионните фондове?

• Над 50% от заинтересованите лица, включително такива, според чийто жизнен цикъл средствата им би трябвало да продължат да се инвестират балансирано, избират динамични подфондове по данни от пенсионните компании, съобщи Диана Йорданова от КФН.
• Животозастрахователният сектор в България отбелязва ръст от над 40% през първите шест месеца на 2026 година спрямо същия период на предходната година, заяви заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.
• КФН работи съвместно с Министерството на финансите, Българската народна банка и Българската фондова борса по концепция за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа.
• Като възможни стимули за имущественото застраховане Пламен Данаилов очерта намаляване на местни данъци и такси за собствениците на имоти и форми на публично-частни партньорства.

Според Диана Йорданова изборът на динамични подфондове е доказателство, че хората искат средствата им да бъдат инвестирани разумно и да постигат доходност, която да осигури по-висока пенсия в бъдеще. Тя обърна внимание, че този избор правят и лица, за които по жизнен цикъл би било логично да останат на балансирано инвестиране.

Данните бяха представени по време на дискусия за ролята на средата и пазарните възможности, които създава Комисията за финансов надзор. Според ръководството на регулатора спестяванията на българите все по-често се насочват към инвестиции за по-добър живот и спокойни старини. Защо расте животозастраховането?

Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов посочи, че българинът започва все повече да се грижи за здравето и живота си, а не само за автомобила. „Животозастрахователният сектор през първите шест месеца на 2026 година бележи значителен ръст от над 40% спрямо същия период на предходната година“, заяви той.

По думите му имущественото застраховане у нас има голям потенциал за развитие. Данаилов даде пример с модели, приложени в Румъния и Гърция — две съседни на България държави членки на Европейския съюз. В Румъния е въведено задължително застраховане, което не е особено успешно, докато в Гърция моделът с данъчни стимули дава по-добри резултати.

Като възможни стимули в тази посока той очерта намаляването на определени местни данъци и такси за собствениците на имоти, както и публично-частни партньорства, при които държавата чрез различни свои структури да действа като презастраховател на поетите рискове. Как се променя регулаторната рамка?

Заместник-председателят на КФН Деница Величкова отбеляза, че регулаторната рамка в Европейския съюз преминава през съществена трансформация — от ера на пасивно съответствие към ера на стратегическо управление на риска, прозрачността и пазарната интеграция. „Централният въпрос вече не е задълбочаването на регулацията, а как да изградим среда, която превръща спестителите в инвеститори“, заяви тя.

По думите ѝ инструмент в тази посока е концепцията за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа, по която работят съвместно Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса. Какво още променя средата?

Председателят на КФН Васил Големански посочи при откриването на форума, че освен традиционните фактори като икономически растеж, инфлация, доходност, лихвени проценти, инвестиции, публични финанси и регулации, тази година сериозно са се отбелязали и други показатели. Сред тях са присъединяването към еврозоната и настъпващата дигитализация с изкуствения интелект, новите платежни технологии и непрекъснато нарастващите очаквания на потребителите към системите.

„В тази реалност вече не е достатъчно да питаме какво се случва, а все по-важно е какви решения избираме и какво бъдеще изграждаме с тях, защото финансите, независимо дали говорим за публичния сектор или за корпоративния свят, никога не са били просто едни числа, баланси, прогнози, а са въпрос на доверие, отговорност и стратегическа визия“, допълни Големански. Какво следва

Концепцията за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа остава в процес на съвместна работа между Министерството на финансите, Българската народна банка, КФН и Българската фондова борса. Дебатът за стимули в имущественото застраховане, включително облекчения в местните данъци и такси и публично-частни партньорства, тепърва ще търси своето място в регулаторната и фискалната рамка на страната.

Източник: Комисия за финансов надзор