
- Технологии
- Редакция
- Source: Комисия за финансов надзор https://www.fsc.bg/most-mezhdu-tehnologiite-obrazovanieto-regulacziite-i-biznesa-sred-osnovnite-akczenti-na-blockchain-education-2026/
Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански откри международната конференция Blockchain Education 2026, която се проведе от 29 до 31 октомври 2026 г. в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Форумът беше посветен на криптоикономиката, блокчейн технологиите и финансовите иновации, а сред основните акценти бяха връзката между технологии, образование, регулации и бизнес.
Key facts
Каква е позицията на регулатора?
- Конференцията Blockchain Education 2026 се проведе от 29 до 31 октомври 2026 г. в УНСС в София.
- Председателят на КФН Васил Големански откри форума с приветствено слово за ролята на регулирането и надзора.
- Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, откри панел за блокчейн, изкуствен интелект и застраховане.
- Панелът „Регулации и иновации: България – новият криптохъб на ЕС“ беше модериран от Анна Тодорова от КФН.
- В дискусиите участваха експертите на КФН Христина Атанасова и Иван Лазаров.
Според съобщението на КФН Големански е подчертал, че новите технологии имат значителен потенциал да повишат ефективността, да намалят разходите и да разширят достъпа до финансови продукти и услуги. По думите му обаче превръщането на отделните технологични решения в устойчиви пазарни модели изисква не само технологична ефективност, но и доверие.
Председателят на КФН е акцентирал върху ключовата роля на ефективното регулиране и надзор за изграждането на устойчива среда за финансови иновации. Той е заявил, че те не бива да се възприемат като пречка пред технологичния напредък, а като условие за неговото устойчиво развитие и за широкото обществено и пазарно приемане на новите решения.
„Убеден съм, че бъдещето на блокчейн технологиите и дигиталните финанси в Европа ще зависи не само от скоростта на технологичния напредък, но и от способността ни да изграждаме мост между иновациите, отговорността и доверието“, е казал Големански. Защо образованието е в центъра на дебата?
Според КФН бързото развитие на блокчейн технологиите и криптоикономиката изпреварва съществуващите академични рамки и създава критична празнина в европейското висше образование. Затова конференцията е била замислена като платформа за систематичен диалог между академичните среди, регулаторите и индустрията.
Активното участие на експерти от Комисията за финансов надзор в програмата е позволило ключови въпроси за регулирането на новите финансови технологии, развитието на пазара на криптоактиви и дигиталната трансформация на застраховането да бъдат разгледани през призмата на надзорната практика. Какво се променя в застраховането?
Панелът „Застраховане на дигиталното бъдеще: блокчейн, изкуствен интелект и новото поколение застраховане“ беше открит от заместник-председателя на КФН Пламен Данаилов, който ръководи управление „Застрахователен надзор“. Той е заявил, че целта на регулатора не е да ограничава технологичния напредък, а да създаде среда, в която той да се развива устойчиво и да носи ползи за бизнеса и потребителите, без да компрометира сигурността и стабилността на финансовата система.
„Включително да дадем възможност за сключване на застраховки изцяло онлайн, без излишни административни и физически изисквания, които вече не отговарят на развитието на технологиите. От наша страна ще продължим да предлагаме необходимите законодателни промени, защото секторът трябва да се развива, а потребителите трябва да имат достъп до съвременни, удобни и сигурни услуги“, е казал Данаилов.
В дискусията са участвали и експертите от КФН Христина Атанасова и Иван Лазаров, които са коментирали как блокчейн и изкуственият интелект променят оценката на риска, обработката на щети и застраховането на дигитални активи. Те са разгледали и възможностите за приложение на изкуствен интелект в продажбата на застрахователни продукти, както и ролята на регулатора в този процес. Може ли България да стане криптохъб на ЕС?
В панела „Регулации и иновации: България – новият криптохъб на ЕС“, модериран от Анна Тодорова, заместник-директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН, участниците са обсъдили развитието на пазара на криптоактиви в България на фона на новата европейска регулаторна рамка MiCA.
Акцентът е бил поставен върху процеса по лицензиране на доставчиците на услуги за криптоактиви, перспективата на надзорните органи и правната практика. Обсъдени са и ключовите фактори, които могат да утвърдят България като привлекателна юрисдикция за криптобизнеса в Европейския съюз, като дискусията е очертала значението на баланса между ефективен надзор, правна сигурност и благоприятна среда за иновации.
Според КФН с провеждането си Blockchain Education се превръща в място за международен разговор за бъдещето на дигиталните финанси и за условията, при които технологичните иновации могат да се развиват отговорно и в полза на обществото. Комисията определя ролята си като активен партньор на бизнеса и академичната общност в този процес.
Очаква се темите за лицензирането по MiCA и за дигиталната трансформация на застраховането да останат във фокуса на надзорната практика на КФН и след форума, като от комисията посочват, че ще продължат да предлагат необходимите законодателни промени за развитие на сектора.
Източник: Комисия за финансов надзор
— Всяка четвърта компания в небанковия финансов сектор вече има стратегия за дигитализация, а 32% са в процес на разработване, сочи проучване на КФН сред 50 водещ
— Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще назначи нов съветник по изкуствен интелект и ще създаде екип за ИИ, без да дава подробности. Инициативата идва пред
— Руските власти съобщиха за кибератаки срещу избирателната система и комуникационните линии по време на парламентарните избори. Онлайн гласуването в Москва е бил