Татяна Лолова запалва Сава Лолов по театъра – завръщане в „Сфумато“ през декември

• 2026-09-16
• Новини
• Редакция

Сава Лолов, племенник на голямата българска актриса Татяна Лолова, се завръща на софийска сцена през декември с авторски спектакъл в Театрална работилница „Сфумато“. Представлението е създадено съвместно с френската актриса Валери Безансон и събира два текста – „Мечка“ на Антон Чехов и „Хамлетмашина“ на Хайнер Мюлер.

От Париж към корените

Сава Лолов е роден на 27 февруари 1970 г. в семейството на режисьора Димо Лолов и пластичния хирург д-р Дарина Кръстинова. Баща му е по-малък брат на Татяна Лолова. Когато Сава е на три години, семейството е принудено да емигрира във Франция, след като постановка на Димо Лолов в Театър 199 е забранена заради остра сатира срещу комунистическата власт. Първият им дом в чужбина е болнична стая, където майка му работи.

Израства във Франция, говори френски и първоначално вярва, че живописта ще бъде неговият път. Всичко се променя през 1986 г., когато на 16 години се връща за първи път в България и гостува на леля си Татяна и съпруга й Славе. Тя го води почти всяка вечер на театър, а след представленията двамата дълго разговарят за актьорската игра, режисурата и електричеството между сцената и залата. „Влюбих се в театъра покрай нея“, признава актьорът.

Уроците на Татяна Лолова

Татяна Лолова не преподава на племенника си актьорско майсторство по традиционния начин. Вместо да му показва как да изиграе дадена емоция, тя му разкрива театъра като духовна територия – място, където хората могат да чуят истини, забранени или премълчавани в живота. Сред спектаклите, които го разтърсват, е „Животът е сън“ на Иван Добчев по Калдерон де ла Барка с Йосиф Сърчаджиев и Наум Шопов. По време на това завръщане Сава спира да рисува и решава да стане актьор.

Години по-късно той ще каже, че желанието му да се занимава с театър идва от Татяна Лолова, от Йосиф Сърчаджиев, от Наум Шопов и от силата на българската сцена от онова време. Татяна е и човекът, който го свързва с българските му корени. Сава я помни като изключително топла, сърдечна и смешна жена с „мощна душа“. Тя почти е отгледала по-малкия си брат Димо и пренася огромната си обич към него върху племенника си.

Обучение в Парижката консерватория

Между 1990 и 1993 г. Сава Лолов учи в Националната висша консерватория за драматично изкуство в Париж – една от най-престижните театрални школи във Франция. Там среща Мишел Бернарди – актьор от „Комеди Франсез“, педагог и изследовател на сценичната реч. Работата с него се превръща в основа на актьорската философия на Лолов. Бернарди развива т.нар. „словесна игра“ – подход, при който текстът не е просто носител на смисъл, а материя, която преминава през дишането, гласа и тялото на актьора.

Сава продължава да изследва този метод и десетилетия след завършването си. За него изговарянето на текста е физическо действие – думите трябва да намерят мястото си в тялото и пространството, преди да достигнат до зрителя. Това търсене стои и зад ателието му „От дишането до интерпретацията“, което води в парижката Асоциация за изследване на актьорските традиции – ARTA. Заедно с Валери Безансон създава и „Училище на словото“, посветено на сценичния език и наследството на Мишел Бернарди.

Между Чехов и Мюлер

Новият спектакъл на Сава Лолов и Валери Безансон противопоставя „Мечка“ на Чехов – комедия за любовта, която нахлува неканена сред скръбта и самотата, и „Хамлетмашина“ на Хайнер Мюлер – мрачен, разтърсващ текст за разпадането на човека, историята и европейската цивилизация. Двамата артисти ще търсят напрежението между смеха и отчаянието, нежността и разрушението, класическото слово и тревогите на съвременния човек.

За Сава Лолов това е и още едно завръщане към семейното начало. Ако Татяна Лолова можеше да бъде в залата, вероятно щеше да се смее най-силно, да гледа най-внимателно и след спектакъла да обсъжда всяка сцена до късно през нощта – така, както е правила, когато племенникът й е бил още 16-годишно момче и едва е откривал, че театърът ще бъде неговият живот.

Сава Лолов отдавна е намерил своето място на голямата френска сцена, снимал се е при Уди Алън, Марен Аде, Матийо Амалрик и Кантен Дюпийо, работил е с едни от най-значимите европейски театрални режисьори. Но когато говори за началото, пътят му неизменно се връща в България – при неговата леля Татяна Лолова. Представлението в „Сфумато“ през декември ще бъде поредното доказателство, че връзката между двамата остава жива и на сцената.